XVIII. Луната
Гадателски значения: Тайни врагове, опасност, клевета, мрак, ужас, измама, окултни сили, грешка.
При обърната карта: Нестабилност, непостоянство, тишина; измама и грешка в по-слаба степен.
Описание: Разликата между тази карта и някои от обичайно срещаните видове е, че Луната нараства откъм така наречената страна на милосърдието, която се пада отдясно на наблюдателя. Луната има шестнадесет главни и шестнадесет второстепенни лъча. Картата представя живота на въображението, независим от живота на духа. Пътят между кулите е път към непознатото. Кучето и вълкът са страховете на непросветеното съзнание, породени от това, че изходът се намира на място, осветявано само от отразена светлина.
Последното тълкуване е ключ към друга форма на символизма. Светлината на познанието
е отражение, а отвъд нея е непознатата мистерия, която то не може да разкрие.
Тя осветява нашата животинска природа, чието въплъщение са кучето, вълкът и онова,
което се показва от дълбините, безименното и ужасно създание, което е по-низше
от жестокия звяр. То се стреми да се покаже, като изпълзява от водната бездна
към земята, но по правило то винаги потъва обратно там, откъдето е изпълзяло.
Спокойният поглед на съзнанието е насочен към вълнението долу, росата на мисълта
пада надолу. Посланието е: спокойствие, неподвижност; и тогава може би това спокойствие
ще споходи животинската природа, а бездната долу ще спре да променя формата си.