Описание: Изображението е съгласуване или хармония на няколко мотива, споменати в Първата част. Рогатият Козел от Мендес с крила на прилеп стои върху олтар. На слабините му е знакът на Меркурий. Дясната му ръка е вдигната и разперена, точно противоположно на благословията, която дава Жрецът в петата карта. В лявата си ръка държи голяма пламтяща факла, насочена към земята. На челото му има обърната пентаграма. Отпред на олтара има халка, за която с вериги са оковани през вратовете две фигури - мъжка и женска. Те са аналогични на онези от шестата карта и олицетворяват Адам и Ева след Падението. Това е веригата и предопределеността на материалния живот.
Фигурите са с опашки, за да се покаже животинската им природа, но имат човешко изражение на лицата, а този, който се е издигнал над тях, няма да бъде техен господар завинаги. Дори и сега той също е роб, поддържан от злото, което е в него, и е сляп за свободата. В Божествения свят тя изразява предопределеността, но няма съответствие между този свят и нещата, които долу принадлежат на жестокостта. Това, което означава, е Обитателят на Прага извън Мистичната Градина, когато Адам и Ева са изгонени оттам, след като са изяли забранения плод.